Кръстовден е първият голям празник, който се свързва с настъпването на есента. Освен края на лятото, той бележи и началото на селскостопанските дейности. В някои населени места е известен и като Гроздоберник, тъй като съвпада със започването на гроздобера. Кръстовден се чества и като официален празник на българските огнеборци. Днес своя имен ден отбелязват всички, носещи имената Кръстьо, Кънчо, Кръстан, Красимир и техните производни.
Според народните вярвания на Кръстовден денят и нощта се кръстосват – изравняват се – след което разменят местата си. Така дневната светлина намалява, вечерите стават по-дълги, а времето се захлажда. Това е и периодът за възобновяването на есенната сеитба на житни култури. За да бъде реколтата богата и плодородна, се раздават малки пресни пити. А за здраве и за омилостивяване на природните стихии, съседи и
близки се черпят с първите чепки узряло грозде. Прието е на този ден да не се извършва никаква домакинска работа, за да не се измете късметът от дома и да не бъдат засегнати посевите.
На празника стопаните стават рано и посещават лозовите масиви и нивите, като извършват символична подготовка за предстоящата оран и отправят благопожелания към земята. През това време най-възрастната жена в дома меси и изпича специален обреден хляб. Той е наречен Кръстова пита и според народната традиция трябва да се разчупи едва когато цялото семейство се е събрало на трапезата. На масата се нареждат само постни ястия, като задължително присъстват печена или варена тиква, зелник и грозде. Не бива обаче да се ядат червени храни – домати, репички, цвекло, ябълки или чушки.
Ако на този ден завали дъжд, се смята за добра поличба. Това означава, че стопанската годината ще бъде добра и ще се отблагодари с богата реколта за положените грижи. Прието е, че след Кръстовден започват да падат и първите есенни слани, затова жените трябва да се погрижат за растенията в градините си. Насажденията се зазимяват, за да се предпазят от студеното време. Мъжете пък пазят кръста си, като го увиват символично с пояс – така няма да ги боли и ще могат да свършат благополучно работа на нивата. Във връзка с това вярване, на Кръстовден се почитат и чакракчиите. Това са народните лечители, които наместват навехнати, изкълчени или счупени крайници.
Тъй като Кръстовден е свързан със смяната на сезоните, заложи на есенните декорации и вкусове. За основни цветове използвай вариращи от червено, през жълто и оранжево. Комбинирай ги в салфетките, покривката на масата, а защо не и в приборите. За естествена украса може да използваш сезонни плодове и зеленчуци. Прибави ги като основна съставка към ястията или декорирай с тях по разнообразен и привлекателен вид храната, оформяйки ги в причудливи форми и есенни символи.
При приготвянето на обредния хляб може да добавиш малко въображение, като например орнаменти житен клас върху погачата, гроздови зърна, къща или домашно животно. За да изглежда още по-привлекателна и да впечатлява не само с вкус, но и с визия, използвай боя или естествени оцветители.
И понеже празникът е свързан също с работата на полето и гроздобера, сложи във ваза пъстър букет от диви цветя – лайка, метличина, див карамфил. За да отдадеш почит на гроздобера, можеш да поставиш бутилка с домашно вино или узрели гроздови зърна на специална стойка, заемаща централно място на масата.
около 500 г брашно София Мел Класик
300 мл топла вода
2 с. л. олио
1 с. л. оцет
1 с. л. захар
1 ч. л. сода бикарбонат
1 ч. л. сол
1 бакпулвер
50 мл. олио за доомесване
Брашното се пресява 3 пъти и се смесва с бакпулвера. Оформя се кладенче и се изсипват солта, захарта и 1 с. л. олио.
Содата се угася в оцета и се добавя към брашното.
Постепенно се привавя по малко вода и се омесва топка тесто. Оставя се да почине за малко.
На струя се добавя 50 мл. олио и отново се меси до меко тесто.
Отделя се парче за направа на украсата.
Тестото се оформя като питка и се поставя в намазнена и поръсена с брашно тава. Поставя се кръста и се надупчва с вилица.
Питата се намазва с 1 с. л. олио и 1 с. л. вода.
Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна, първо за 15 минути отдолу, а след това до готовност на горен и долен реотан.
Горещата питка се поръсва със студена вода и се завива с кърпа.
ВИД РЕЦЕПТА
ТРУДНОСТ НА ПРИГОТВЯНЕ
ВРЕМЕ ЗА ПРИГОТВЯНЕ
ДАТА НА ПУБЛИКУВАНЕ